Автори: Слав Оков и Александер Вебер, Bloomberg Europe
Димитър Радев, ръководител на Централната банка на България, казва, че опитът му с плановата икономика ще бъде полезен, когато създателите на политиката на ЕЦБ се борят с интервенционистки правителства.
Според него политиката е източник на нестабилност, несигурност и системен риск, с които централните банки трябва да се съобразяват при своите оценки.
Радев казва, че задачата на ЕЦБ е да калибрира политиката си с твърда ръка, отчитайки глобалния контекст и баланса на рисковете, включително свързаните с търговията и геополитическите развития.
Димитър Радев, който от следващата година ще помага за определянето на лихвените проценти в еврозоната, е преживял не една политическа криза.
69-годишният ръководител на централната банка на България е бил служител на Министерството на финансите през 80-те години на миналия век, когато комунистическото правителство внезапно го закрива. След като става свидетел на окончателния крах на режима и възстановяването на министерството, той помага на страната си да излезе от хиперинфлацията, преди да се включи в усилията за превръщането ѝ в 21-я член на еврозоната.
Той твърди, че познанията му за това как една планова икономика може да се обърка, ще бъдат полезни, когато определящите политиката на Европейската централна банка във Франкфурт се борят с последиците от новата вълна интервенционистки правителства.
Всъщност, когато той заеме мястото си в Управителния съвет на 1 януари, високопоставените длъжностни лица може би все още ще преценяват последиците за инфлацията от внезапното пренареждане на световната търговия от страна на президента Доналд Тръмп, както и от скока на публичните разходи в Европа.
„Имам пряк опит в провеждането на фискалната и паричната политика в рамките на централно планираната система“, каза Радев в интервю в София. „По-точно, разбирам как не трябва да се провеждат такива политики. Този опит има трайна стойност – най-вече като ориентир за това какво трябва да се избягва.“
Според него ЕЦБ трябва да следи политиката по-внимателно, отколкото е било необходимо в миналото. Неотдавнашните събития подчертават опасностите, които дебнат отвъд митата, например драстичните усилия на Франция да оздрави публичните си финанси оказват допълнителен натиск върху и без това слабото ѝ правителство, а Тръмп многократно осъжда работата на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл.
„Политиката често се разглежда като източник на стабилност“, каза Радев. „В действителност тя все повече се превръща в източник на нестабилност, несигурност и системен риск. Това е нещо, което централните банки трябва да отчитат в своите оценки. Политическите събития, както вътрешни, така и глобални, вече са част от рисковата среда, в която работим."
България, която не е чужда на политическата нестабилност, тъй като за четири години проведе седем пъти парламентарни избори, вижда членството си в еврозоната като кулминация на усилията си за изграждане на по-стабилна икономика.
След овладяването на хиперинфлацията през 90-те години, страната обвърза валутата си лев първо с германската марка, а след това – с еврото, като по този начин на практика се отказа от контрола върху паричната си политика. Очаква се приемането на общата валута да стимулира търговията и инвестициите.
Присъединяването към блока обаче изискваше и прочистване на финансовия сектор на България, където неясни връзки между политици и бизнес предизвикаха банкова криза преди малко повече от десетилетие. Радев пое централната банка през 2015 г. след сриването на четвъртия по големина кредитор в страната.
Именно при него банките трябваше да преминат един вътрешен стрес тест и един стрес тест на ЕЦБ. Резултатите показаха, че дори години по-късно някои от старите проблеми са се запазили. Сблъсквайки се с недоверие от страна на държави – членки на еврозоната, България беше необходимо да се присъедини към банковия съюз на блока заедно с валутнокурсовия механизъм ERM II – изискване, което сега важи за всички кандидати.
Инфлацията също беше предизвикателство след нападението на Русия над Украйна, когато цените се повишиха повече, отколкото в региона като цяло. Оттогава насам тя се доближи до тази в еврозоната, което проправя пътя за присъединяването на страната, но напоследък се ускорява.
Прогнозите за инфлацията в целия валутен блок обаче са несигурни, като и отклонение под, и отклонение над целевото ниво на ЕЦБ от 2% се възприема като риск.
Преди да се внесе яснота по отношение на търговията със САЩ, се очаква следващата седмица официалните лица да запазят разходите по кредитите без промяна след осемте намаления от юни 2024 г. насам.
При 2% депозитната лихва на ЕЦБ е „в рамките или много близо до широкия диапазон, който обикновено се счита за неутрална територия“, каза Радев, имайки предвид диапазона, който нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж.
„Всяка по-нататъшна корекция – с известна възможност за постепенна рекалибрация, ако това е оправдано – ще бъде предпазлива и ще се основава на входящите данни“, каза той. „Не очаквам резки промени. Задачата занапред е да се калибрира политика с твърда ръка, като се отчитат както глобалният контекст, така и балансът на рисковете, включително тези, свързани с търговията и геополитическите събития.“
Автори: Слав Оков и Александер Вебер, Bloomberg Europe
Запитан дали се чувства по-близо до „ястребовия“ или „гълъбовия“ лагер на Управителния съвет, Радев, който от септември ще участва в заседанията като наблюдател, заяви, че „никога не е отговарял директно на този въпрос“ и няма да го направи и сега.
„Моята позиция е последователна през годините и се основава на дългогодишен опит както в паричната, така и във фискалната политика“, каза той. „Тази перспектива неизбежно води до консервативна позиция – твърдо обоснована от стриктното тълкуване на мандата на Централната банка.“
Преди да се завърне в България и да оглави Централната банка през 2015 г., Радев работи в Международния валутен фонд, който сега се оглавява от неговата сънародничка Кристалина Георгиева. Там той ръководи мисии по управление на публичните финанси в повече от 20 държави от Африка до Централна Азия.
Той ще се присъедини към ЕЦБ след тазгодишното бързо поскъпване на еврото спрямо долара. Централната банка се опитва да се възползва от момента и да повиши глобалния престиж на валутата – инициатива, която Радев подкрепя.
„В днешната глобална среда събитията около долара неизбежно променят международната монетарна система“, каза той. „Ролята на еврото трябва и ще нараства. По-същественият въпрос е дали ще бъдат създадени необходимите условия – институционални и политически – за подкрепа на това развитие в по-широката рамка на политиката на еврозоната.“