Водещ: В студиото е Методи Методиев, заместник-министър на финансите. Здравейте.

Методи Методиев: Здравейте.

Водещ: Какво казаха докладите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Eвропейската комисия (ЕК)? Какво всъщност ни казаха?

Методи Методиев: Публикуваните днес доклади на ЕК и на ЕЦБ казаха ясно, с много ясно потвърждение, и еднозначно, че България е готова да въведе единната европейска валута от 1 януари 2026 година. Това е един огромен успех за българското общество, за българската политическа класа, защото още от 2007 г., когато България влиза в ЕС, тя поема ангажимента в определен период от време, когато е готова и когато бъде оценена, че е готова, да приеме еврото като национална валута.

Водещ: Това политическо решение ли е, или е категорично стъпило на финансови, икономически аргументи?

Методи Методиев: Това е политическо решение дотолкова, доколкото то се взима от Съвета ЕКОФИН, където са министрите на икономиката и финансите на държавите членки, но решението се взима на базата на оценка, която се подготвя от ЕК, от ЕЦБ, която се базира на експертен анализ затова доколко една държава е готова и отговаря на критериите да бъде член на еврозоната. В този смисъл решението е политическо, но оценката е експертна.

Водещ: Това окончателно „да“ ли е? Какво предстои оттук нататък?

Методи Методиев: Това е най-важната и първа стъпка в целия процес, който ще трае до 8 юли, в който ще се включват и обсъждания на конвергентните доклади на 19 и 20 юни във формат Съвет ЕКОФИН и във формат еврогрупа. След това темата ще се качи и на Европейски съвет на 26 и 27 юни. Окончателното решение и гласуването на правните актове ще бъде на 8 юли в деня, в който и ЕП ще даде своето мнение и становище.

Водещ: Това обратим процес ли е? От една страна, може ли някоя от членките да ни спъне при предстоящите разговори, срещи, гласувания? От друга страна, обратим процес ли е с оглед на политическите настроения и напрежения, на които сме свидетели в последните дни и седмици, включително и от страна на президента?

Методи Методиев: Това, което споменах и в предходното си изречение, ние от 2007 г. с членството си в ЕС се подготвяме стъпка по стъпка, за да станем пълноправен член на икономическия паричен съюз, за да отидем в ядрото на ЕС, което всъщност е еврозоната. От тази гледна точка, ние имаме пълната подкрепа на нашите европейски партньори, както от целия ЕС, така и от държавите от еврозоната. Аз не мисля, че ще имаме някакви пречки от гледна точка на нашите европейски партньори. От гледна точка на националния политически контекст, в който Вие ме питате, мисля че решенията също са взети. Мисля, че имаме много явно мнозинство и в парламента. Имаме решения и тълкувания и на КС, така че, от тази гледна точка, аз не мисля, че процесът би могъл да се спре, да се стопира, и би могъл да бъде обратим.

Водещ: Може. Но нали чувате противниците на влизането ни в еврозоната, чувате евроскептиците, чувате гласът на тези българи, почти половината, които се страхуват, имат своите притеснения и опасения? Как отговаряте на тях, че данните са манипулиране, че ни приемат по милост? Как отговаряте на протестите, които видяхме, включително и днес, на обвиненията за предателство към българския суверенитет и лев?

Методи Методиев: Аз не мисля, че изобщо може да става дума за предателство към българския суверенитет и българския лев, а точно обратното - влизайки в еврозоната България ще има глас на масата при взимането на решенията. Няма по-добър начин една държава да защитава своя суверенитет, когато има глас и този глас се чува от всички. И той трябва да бъде отчетен от всички, които стоят около масата.

Водещ: България ще има глас, казвате, няма да ни диктуват от ЕЦБ, включително и как да изгле бюджета ни?

Методи Методиев: Няма да ни диктуват от ЕЦБ, няма да ни диктуват и включително как да изглежда нашият бюджет. Нашият бюджет се съставя от българското правителство и се гласува от българския парламент.

Водещ: Тогава защо почти половината от българите имат своите страхове и не вярват на това, което казват институциите? Закъсняхте ли? Приемате ли отговорността и вината си за това? Питам Вас като представител на управляващите.

Методи Методиев: Ние не сме закъснели, комуникационната кампания изчакваше и тепърва навлиза в своята същинска фаза. Това е една от основните идеи на нашата комуникационна кампания - да адресира цялата тази дезинформационна кампания, на която сме свидетели през последните няколко месеца, и да адресира страховете на българите. Ние тепърва започваме да разгръщаме цялата си комуникационна кампания, в която сме предвидили да посетим всички големи областни градове, общо над 100 населени места така, че да бъдем на място с хората, да говорим, да бъдем там като личности, като граждани и като институции.

Водещ: Какви са мерките, които се предприемат от страна на държавата, когато започне процесът на превалутиране? Можете ли да се справите със спекулата, за която всички говорим и всички се притесняваме от неоправдано повишаване на цените? Какви са мерките? Дайте конкретно.

Методи Методиев: Мерките са заложени много ясно и са разписани още в Закона за въвеждане на еврото. Там се казва, че 1 месец след решението на Съвета за датата за приемане на България в еврозоната, ще започне двойното обозначаване на цените, което означава, че би следвало в началото на август да започне така нареченото двойно обозначаване на цените. Практиката в европейските държави, които са приели еврото, регистрира много добри ефекти, защото гражданите още 6 месеца преди да бъде въведена единната валута официално, те започват да свикват с изписването на цените на етикетите.

Водещ: Достатъчно ли е 6 месеца с двойните етикети?

Методи Методиев: Аз мисля, че е достатъчно. Първите 6 месеца са преди влизането в еврозоната. Но законодателят е предвидил двойното изписване на етикетите да бъде и през цялата година, през цялата 2026 г., до 31 декември 2026 г. ще имаме двойно изписване на цените. Вторият елемент е разгръщането в пълната фаза на нашата информационна кампания, която ще бъде съпроводена и подкрепена от всички институции в държавата, включително и от централната банка. Както знаете, пощите ще играят много основна роля като трансмисионен механизъм, както на комуникационната кампания, така и по отношение на разплащанията.

Водещ: Може ли да го разясним това на хората – какво имате предвид, защото наистина пощи има във всяко населено място. Като има какво могат да направят хората?

Методи Методиев: Там, където няма банкови  клонове, хората ще могат да обменят левове срещу евро в пощите. Там е мястото, на което те ще си получават пенсиите, които ще бъдат  в евро, там е мястото, където се разпространяват и печат, вестници. Хората ще имат възможност да достигнат до цялата информационна кампания, включително и през каналите на Пощите. Само да отбележа, в 2230 места в България има пощенски станции, които ще работят по темата евро.

Водещ: Каква ще бъде таксата при обмяната на валутата?

Методи Методиев: Няма да има такса при обмяна на валутата.

Водещ: За първите 6 месеца, а след това?

Методи Методиев: За първите 6 месеца няма да има такса за обмяна на валута. След това е решение на пощите или на банките каква да бъде евентуално, ако има, такава такса.

Водещ: Кой ще я определи като размер? Пощите сами ще си го направят, всяка една банка сама ще прецени каква такса да използва ли?

Методи Методиев: Това вече се преценява от самите банки и съответно решение на правителството и на пощите.

Водещ: Ако изобщо има и след 6 месеца наложена такса, казвате Вие, т.е. все още няма категорично решение дали ще има, или няма да има след половин година.

Методи Методиев: Точно така. А това, което също трябва да се каже на гражданите и на бизнеса, и на цялото общество, е, че след тези 6 месеца БНБ ще обменя без такси завинаги.

Водещ: Нека да сме максимално ясни. Половин година е без такса обмяната на валутата, след това БНБ категорично продължава без такса, а вече пощите и съответно търговските банки могат да преценят дали да сложат някаква такса. Те сами ще я определят, ако имат такава. Добре, хайде да бъдем още полезни. Да говорим за мерките, защото може би това искат да чуят хората. На какво още могат да разчитат като защита от страна на държавата и институциите, днес включително и премиерът говори за това?

Методи Методиев: Именно това, което ние сме направили и което е разписано в Закона за въвеждане на еврото, е на базата на най-добрите практики, които има в държавите членки в еврозоната, включително и от препоръките, които сме получили от ЕК и опитът, който всъщност ние проучихме и придобихме от въвеждане на еврото в Хърватия - какво работи и какво не.

Водещ: Добре. Какво Ви показа този опит? Хърватия обикновено се използва като аргумент и от евроскептиците, и от поддръжниците на влизането ни в еврозоната. Кое е най-голямата опасност, кои са рисковете? Защото Вие сега ни убеждавате в ползите. След малко ще Ви попитам и затова как икономиката ще усети влизането ни в еврозоната, как бизнесът ще го усети. Но какви са рисковете? Хърватия какво показа?

Методи Методиев: Това, което ни показа практиката и опитът в Хърватия, е, че в действителност в първите седмици е имало недобросъвестни търговци, които са се опитали спекулативно да манипулират цените в процеса на превалутиране. Взимайки предвид опита, който са натрупали хърватите и разговорите с тях, всъщност днес правителството взе две изключително важни решения, които бяха съобщени от премиера. Първото е създаване на специален механизъм под ръководството на премиера за координация на институциите по отношение на следенето на цените, мониторингът на цените във всички търговски обекти. И вторият много важен механизъм е подписването на меморандуми с работодатели, синдикални организации, браншови организации, асоциации, в които всъщност те заедно с правителството ще работят така, че процесът по приемане на еврото да бъде плавен и без всякакъв вид спекула по отношение на търговците и негативно влияние по отношение на потребителите. Това е един устойчив механизъм, който във времето и в другите държави- членки се е доказал, че е работил - на партньорска основа правителството с бизнеса, с работодателите и браншовите асоциации.

Водещ: Извън битието Ви на заместник-министър на финансите, питат ли Ви съседи, приятели, познати, какво ще правим сега като влезем в еврозоната, питат ли ви? Кои са им най-честите страхове, какво ви се налага най-често да обяснявате?

Методи Методиев: Да. Най-честите страхове са - какво ще правя със своите спестявания в банките, ще се вдигнат ли цените? Това са двата...

Водещ: Ще плащаме ли чуждите дългове питат ли Ви?

Методи Методиев: Да ви кажа честно, моят кръг от приятели много добре знаят, че няма  как една суверенна държава да плаща чуждите дългове.

Водещ: Защо да няма как? Ако бяхме в еврозоната, когато Гърция фалира?

Методи Методиев: Тогава никоя държава суверенна не е плащала гръцкия дълг. Тогава имаше създадени специални механизми, които подпомагаха държавите в затруднение да излязат от затруднение и да могат отново да бъдат с устойчиви публични финанси, с устойчив икономически растеж, но всички тези механизми бяха така конструирани, че да бъдат след това върнати тези заеми в тези механизми и тези механизми бяха създадени така,  че тези заеми да бъдат отпуснати под много строги и определени условия, които се наблюдават от ЕК и всички държави членки. Така че нито една държава не е плащала дълговете на друга държава.

Водещ: Какво друго Ви се налага да обяснявате в личните си разговори?

Методи Методиев: Какво стана с Хърватия, защо там цените се вдигнаха, какъв е ефектът за хърватите.

Водещ: Какво става сега, днес, в Хърватия, знаете ли?

Методи Методиев: Да. Тук е много важно да се отбележи този факт, че поради една или друга причина в българската политическа действителност най-вече, винаги историите се разказват едностранчиво, т.е. както ни е удобно, според гледната точка. Винаги се е казвало - в Хърватия инфлацията се вдигна много. Да, в Хърватия имаше инфлация, но тази инфлация в никакъв случай не беше породена от самото евро. Оценките на Евростат показват, че ефектът в Хърватия от въвеждането на еврото върху инфлацията е само 0,2%. Това, което трябва да се каже, е, че Хърватия след влизането си в еврозоната има по-висока инфлация, но има най-динамично развиващата се икономика и един от най-големите икономически растежи, който пък е съчетан и с много висока производителност на труда, което всъщност е показателят за така нареченото ранно сближаване на доходите на Хърватия с тези от еврозоната. Само още едно изречение. Това, което трябва да се каже, е, че поглеждайки статистиката, към която никой не може да има обструкции, на Евростат статистиката, трябва да се каже, че БВП на глава от населението за последните 2 г. в Хърватия е нараснало от 72% на 77%. Това са 5 процентни пункта, т.е. 2,5% на година. Докато преди влизането в еврозоната средният растеж е бил някъде около 1% в Хърватия. Това е пример как историята трябва да се разкаже от първата до последната буква.

Водещ: Добре. Обаче унгарците, поляците по-глупави ли са от нас? Какво отговаряте на това?

Методи Методиев: Не, унгарците и поляците не са по-глупави, но те са просто в много по-лошо финансово състояние.

Водещ: Т.е. те искат, но не покриват критериите, това ли ни казвате?

Методи Методиев: Вижте, те дори да искат, не покриват критериите, така че не знам дали искат. Същото е положението и с нашите съседи в Румъния. В Румъния бюджетният дефицит е почти 9%. Те даже не могат да си помислят да искат да влязат в еврозоната. Докато България влиза в еврозоната като една от най-стабилните фискално държави и втората държава в ЕС с най-нисък дълг.

Водещ: Да завършим разговора така – изтъкнахте и поставяте фокуса върху позитивите от приемането ни в еврозоната. Рискове няма ли?

Методи Методиев: Рискове навсякъде има. Но това, което мога да кажа е, че с влизането в еврозоната България става една по-стабилна държава с много повече доверие в държавата, което пък е предпоставка за увеличаване на икономическия растеж. Естествено, тук ще имаме и преките ефекти икономически като намалени транзакционни разходи, ще имаме и по-дългосрочните ефекти, които ще реализираме като по-голяма интеграция в единния пазар и, естествено, по-голяма защита от външните шокове. Защото в момента живеем в турбулентна геополитическа среда и, бидейки вътре в ядрото на еврозоната, ние сме много по-защитени.

Водещ: Методи Методиев, заместник-министър на финансите. Благодаря ви за това, че днес бяхте наш гост.